КРЪГ БУДИТЕЛ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЦА НИНА ЧИЛОВА

КОПИЕ ДО:
Председателя на Народното събрание
Председателя на Правната комисия в НС
Председателя на Комисията по вътрешна сигурност
и обществен ред в НС
Министъра на Културата
Председателя на парламентарната група `на КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
Председателя на парламентарната група на НДСВ
Председателя на парламентарната група на ДПС
Председателя на парламентарната група на БНД
Председателя на парламентарната група на ДСБ
Председателя на парламентарната група на ОДС
Председателя на парламентарната група на БНС
Председателя на парламентарната група на КОАЛИЦИЯ АТАКА

С Т А Н О В И Щ Е

на Сдружение “КРЪГ БУДИТЕЛ”

ОТНОСНО: Проекта за Закон за културното наследство

Уважаема госпожице Чилова,

Изготвянето на настоящото становище е мотивирано от изключителното значение на този закон за нашата национална идентичност. Освен това внесеният за обсъждане и приет на първо четене законопроект предизвика широк обществен отглас, в който преобладава неодобрението. Ние като неправителствена организация сме си поставили за основна цел съхранението и популяризирането на културно-историческото ни наследство и смятаме за свое първостепенно обществено задължение да предложим нашето мотивирано и професионално обосновано мнение.
Ние приветстваме инициативата да бъде изработен и приет такъв закон. Неговата липса в последните години доведе до вредни, а в известен смисъл и фатални и необратими, последици за българската култура и културно-историческо наследство.
Наред с редицата положителни съвременни постановки, залегнали в този проектозакон, смятаме за необходимо да Ви запознаем и с нашите бележки, които вярваме ще допринесат за неговото подобряване.

1. Законопроектът е изготвен в условията на липса на приета Национална концепция за раз-витие на българската култура и в частност на липсата на Национална стратегия за развитие на политиката за изучаване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на Република България. Смятаме, че тези два документа, приети с общото съгласие на всички политически сили, наред с нормите на Европейския съюз и Съвета на Европа, както и действащите международни конвенции, по които Република България е страна, трябва да залегнат в основата на един такъв закон. Недостатъчно е използван опитът и законодателството на страните членки на ЕС.
2. Законопроектът е силно рестриктивен и това определено ще доведе до укриване, изнасяне в чужбина и разпродажба на паметници на културата, каквито факти наблюдаваме в съседни и други европейски страни с рестриктивно законодателство в тази област.
3. Законопроектът не е добре структуриран. Отделни негови глави, раздели и членове, отнасящи се до една и съща материя, са разпръснати на различни места в текста и създават впечатление за хаотичност.
4. Законопроектът има редица терминологични несъответствия както по отношение музео-ложката терминология, така и по отношение на правната.
5. В законопроекта не е намерен баланс и равнопоставеност между различните видове културно-историческо наследство – недвижимо, движимо и нематериално. За последното е отделено символично място.
6. В законопроекта е нарушен основният принцип на демократичните общности – принципът на равнопоставеност. Така грубо е нарушена равнопоставеността на собствеността – държавна, общинска, частна. Почти изцяло липсва присъствието на неправителствените организации или тяхната роля е непълно развита.
Смятаме, че правото на собственост трябва да е напълно признато и защитено. Това е от особено значение при определяне на механизмите за доказване. Следва да се вземе пред-вид, че в законодателството на Третата българска държава до 1944 г. то винаги е било за-щитавано, а документи за собственост върху движимите паметници на културата не са из-давани. В крайна сметка е важно културно-историческото ни наследство да бъде на светло – запазено за поколенията, с възможност да бъде изучавано и социализирано, независимо чия собственост е.
7. Непълно и неточно са формулирани функциите на музейната институция. В текстовете на проектозакона тя е лишена от една от своите основни задачи - да бъде изследовател. Необяснимо са отделени нейните правомощия към недвижимите паметници на културата и те са прехвърлени изцяло на НИПК. По този начин се е стигнало до откъсване на недвижимите паметници от движимите и нарушаване на тяхното единство в контекста на исто-рическото им създаване.
8. Учудване буди фактът, че в законопроекта не са намерили място читалищните музейни сбирки. Уникални по своето създаване и съществуване, те са първообраза на българския музей и задължително трябва да им бъде отредена подобаваща позиция.
9. Относно финансирането на дейностите по този закон за нас остава неясен фактът, че продължават да се отнемат средства от музеите. При условията на липса на съществена държавна поддръжка на сектора, смятаме за правилно всички собствени приходи и приходи-те от преизпълнението на планираното да остават за съответния културен музеен институт. Наред с това бюджетът на тези институти да бъде делегиран и да зависи единствено от тяхното управление.
10. Непълно и неточно са развити текстовете, отнасящи се до природните и археологическите зони и резервати. В много от тях има и музеи.
11. Изцяло липсват текстове, отнасящи се до проучването на природни и исторически памет-ници в акваторията на Република България, независимо от факта, че ние сме страна по Конвенцията за опазване на подводното археологическо наследство.
12. Необходимо е да бъде прецизирана класификацията на културно-историческото ни нас-ледство. Да бъдат премахнати немотивирано поставените хронологически граници.
13. С оглед опазване на националното ни културно-историческо наследство от злонамерени посегателства е необходимо от Министерски съвет да бъде приет и обнародван документ с примерно заглавие “Национална карта на защитените природни и археологически зони”. В тези зони да бъде забранено по категоричен начин използването на специални технически средства, освен в случаите на редовни или спасителни проучвания. Използването им в тези зони да бъде санкционирано по Наказателния кодекс. В същата връзка трябва да се забрани ползването на апаратура за леководолазна дейност в акваторията на Република България, освен в специално разрешени зони под контрола на лицензирани организации.
14. Като положителен трябва да се отчете фактът, че в законопроекта е намерил място пазарът с паметници на културата и антикварни вещи. Несъвършеното му разглеждане отдаваме на липсата на законодателен опит в тази сфера.
Нашето убеждение е, че преди налагането на рестрикции трябва да се даде възможност за един свободен пазар. По отношение на паметниците от световно и национално значение приоритет за тяхното откупуване трябва да се даде на държавата, докато всички останали могат да бъдат предмет на свободна търговия. Убедени сме, че либералният пазар би съх-ранил по-добре нашето културно-историческо наследство. В противен случай сме застра-шени да продължим да бъдем безпомощни свидетели как то се търгува по света и да оста-нем “ресурсен център” от архаичен, неевропейски тип.
Убедени сме, че липсата на свободен, легален пазар ще доведе до все по-процъфтяващ не-легален и активизиране на незаконния износ.
Същевременно смятаме, че нелегалният износ на паметници със статут на “национално богатство” трябва да бъде санкциониран чрез Наказателния кодекс.
15. Убедени сме, че колекционирането на паметници на културно-историческото наследство е форма на неговото запазване и лична воля на субекта, извършващ колекционирането – физическо или юридическо лице. Трябва да се отчете фактът, че у нас с течение на времето се е създала голяма общност от колекционери. При своите занимания те са водени безспорно от личен интерес за обогатяване на знанията си, за съхранение и попълване на колекциите, които са създали или наследили. Съвсем неуместно е предложеното в законопроекта колекциите да могат да се продават само в тяхната цялост. Това ще лиши колекционерите от възможността да развиват своите сбирки.
В този смисъл тяхната дейност трябва да бъде защитена от закона, а не санкционирана. Това би била по-вярната философия на един закон за културно-историческото наследство.
Регистрирането на колекциите да бъде свобода на избор и да може да става не само в дър-жавни и общински институции, но и чрез законно съществуващите неправителствени ор-ганизации на колекционерите.
16. Безспорна е постановката, че идентификацията на паметниците на културата трябва да се извършва от професионалисти, които да издават необходимия сертификат на предмета или недвижимия паметник. Но в проектозакона трябва да намери място позицията, че оценки при откупка трябва да се правят от комисии с равен брой членове, посочени от купувача и членове, посочени от продавача – лицензирани независими експерти оценители. Така ще се създаде предпоставка за реално ценово оценяване. В случай на приемане на проекта, гласуван на първо четене, предупреждаваме, че ще настъпи небивало “задръстване” поради огромния дефицит на експертен потенциал, пораждащ почти нулев капацитет в тази област.
17. По отношение управлението на изучаването, опазването и социализирането на културно-историческото ни наследство всички прерогативи са възложени на министъра на културата, който, наред с останалите културни дейности в държавата, се оказва прекомерно натоварен.
Смятаме, че на базата на съществуващите структури в Министерството на културата тряб-ва да бъде изградена Национална агенция за културно-историческо наследство. Към тази агенция трябва да е и предвижданият Инспекторат.
Предлагаме на законодателя този въпрос да бъде сериозно обмислен и защо да не бъде създадена т. н. Културна полиция. Смятаме, че за нея в страната ни има достатъчно кадро-ви потенциал.
18. Функциите по издирване, изучаване, опазване и социализиране на културно-историческото ни наследство трябва да бъдат равнопоставено делегирани на държавните, общинските, смесените и частните институти, музеи и организации.
Държавата трябва да запази само своите контролиращи и регулиращи фунции.
19. Не са ясни последиците, които ще настъпят, при евентуално приемане на този законопроект, върху собствеността на Българската православна църква и другите официално регистрирани вероизповедания, която до голяма степен попада в дефиницията “национално богатство”.

Изправени сме пред възможността да имаме един наистина нов и модерен Закон за културно-историческото наследство. За тази цел смятаме, че така предложеният и гласуван на първо четене законопроект трябва да бъде подложен на сериозен експертен и правен анализ, съществено да бъде адаптиран към българската законодателна практика и съобразен с европейските норми и практики в тази област.
Предлагаме да бъде формирана нова експертна група от широк кръг специалисти – научни и музейни работници, юристи, експерти от Министерството на културата, МВР, Главна прокуратура, ВСС, представители на НПО/СГО, които да направят анализ и пред-ложат конкретни промени в законопроекта.
В никакъв случай този закон не трябва да бъде превръщан в знаме на партийни и псевдопатриотарски изяви и отчети. Не бива, също така, да се смята че в този си вид ще послужи комуто и да е да убеди ЕС, че в Република България се води ефективна борба с организираната престъпност в тази сфера.
Бихме желали да изразим категоричното си мнение, че все още не е намерен подхо-дящ термин, който да замени “Културно-историческо наследство”. Използваният термин във Вашия законопроект не отразява напълно и точно специфичната тематика и лесно може да бъде оспорен.
Накрая Ви предаваме обобщеното мнение на нашите членове и сътрудници – новият закон за културно-историческото наследство не бива да бъде инструмент за репресия на българските граждани и за потискане на конституционните им права. Той следва да стимулира запазването на нашето наследство и да санкционира само онези, които нарушават законите и вредят на обществените интереси.

Сдружение “Кръг Будител”